Вкусът не е случайност - Инна Иванова е основател на Bluebag. Не е от мечтателите. По-скоро е практик, с добър вкус и малко търпение към лошия. За да стигне до собствен кафе бизнес между Мексико и Европа, е минала през достатъчно премеждия, че да не се опитвам да ги преразказвам. Тя го прави по-добре. Историята за това как започват да изнасят кафе от Мексико за САЩ оставям изцяло на нея.

Тръгвам от началото и следвам пътя на Инна и на кафето. Какво е спешълти според нея, и какво е просто нормално. Възпитава ли се вкусът, или човек го носи. Как пие кафе една нация и как изглежда това редом до другите брандове. Отваряме вратата към детайлите, които клиентът не вижда: дегустацията, нотките, малките решения, които държат вкуса в чашата. Питам защо еспресото се сервира с плочка шоколад, и защо понякога не. Покрай кафето научих неочаквано много и за доматите.

Страхуват ли се хората от новото? Различността ли е есенцията на бранша? Говорим за това как вкусът се възприема на различни места и колко упорито се държим за традиционното, което най-често означава масовото.

От кафето стигаме до Инна. Как започва денят й и как го подрежда. Трябва ли важните неща да се правят по навик. На какво учи спортът. Има ли случайности, и наистина ли са случайни. Какво я кара да става сутрин.

Стигнахме и до сплотеността, до усещането на предприемача в несигурни времена, и, без да съм го планирал, до науката и религията.

Останалото е в разговора.

Това е Симона Даскалова – Борисова. На 26 години, с корени от Хасково и сърце, пълно с книги, вдъхновение и мечти. Човекът зад „Откраднат от вълната“ – нейната първа книга.
Започваме с въпроса си позволяват ли изобщо възрастните да мечтаят, или с годините животът просто става по-страшен? И какво всъщност го прави такъв? Поговорихме си за това по-скоро тишина или по-скоро ритъм ни е нужен, какво е балансът и как работата може да се превърне в игра. Запитахме се какво ѝ дава усещането, че напредва, кой е навикът, който казва най-много за нейния характер, и какво точно иска да усетят читателите, когато държат творчеството ѝ в ръце.
Разнищихме и клишетата: какво всъщност означава да „преследваш мечтите си“ и правилен ли е изобщо този израз? Спокойствие или амбиция?
Пътуването ни преминава и през сблъсъка между мастилото и пикселите. Технологиите – инструмент, партньор или просто крадец на внимание? Кое е онова човешко качество, което никога няма да бъде автоматизирано, и какво ще остане непроменено, колкото и бързо да се върти светът? Запитахме се кое ще отличава добрия творец в следващите 10 години, що е то стойностно съдържание и може ли понякога чистата случайност да свърши по-добра работа от най-перфектния план.
И накрая: открехваме вратата към занаята. Трудно ли е наистина да издадеш книга в днешно време, какъв е процесът зад кулисите и как Симона разпознава изключително добрия автор.
Откровено, вдъхновяващо и На по какао със Симона Даскалова – Борисова.

Не вали, ни ние сме на сухо с Никола Филев, който настоява че е от Младост. Че и баща на Лео. Че и собственик на Urban Embassy Specialty Coffee. Човек, който от пет години диша кафе, ядково мляко и добри вкусове.

Започваме леко: защо всичко да е трудно, като може да е лесно и приятно? Може ли да прескочиш детайла и пак да направиш нещо за първи път? И, сериозно, може ли бариста без обоняние?

После разговорът се разгорещява като джезве на котлон: една история за лози, която трябва да чуете; кафето и виното, роднини или само познати; какво е баланс в чашата и коя е грешката, която всеки начинаещ бариста прави. Питаме се и как започват дните ни, по избор или по навик? Какво спечелихме и какво изгубихме, откакто телефонът остана без шайба? Може ли една връзка да живее изцяло в екрана?

По пътя се отбиваме през покера, електрическите коли, болчетата и гайките. И понеже сме си такива, накрая стигаме до Бог и до смисъла на живота.

На по какао с Никола Филев. Слушайте внимателно! 🙂