エピソード

  • От Балканите до „Солидарност“ и свободата. Пътят на д-р Христо Тошев – II част
    2026/03/09

    Това е втората част на разговора на д-р Васил Караджов с д-р Христо Тошев за животa му в емиграция и участието в полския профсъюз „Солидарност“.

    Христо Тошев e български лекар, роден в Асеновград през 1945 г. През 1977 г. се мести при съпругата си в Полша и започва работа в болницата на град Бидгошч. През 1980 г. се включва в дейността на Независимия самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“ и става член на работнически комитет.

    След въвеждането на военно положение той сътрудничи с нелегалните структури на забранения съюз. Участва в тайни срещи, разпространява незаконна литература, предоставя медицински грижи и улеснява хоспитализацията на активисти, заплашени от репресии. Организира бягството от болницата на опозиционен активист, излежаващ присъда в затвора, предотвратявайки повторния му арест.

    През 1988 г. д-р Тошев бяга от Полша и след тригодишен престой в Германия получава убежище в САЩ и статут на политически бежанец. След пенсионирането си се връща в Полша, а в момента живее в България. През 2022 г. с решение на президента на Полша д-р Христо Тошев е удостоен с Кръст на свободата и солидарността, а през 2023 г. е награден с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.


    Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

    続きを読む 一部表示
    不明
  • От Балканите до „Солидарност“ и свободата. Пътят на д-р Христо Тошев – I част
    2026/02/25

    В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Христо Тошев за живота в емиграция и участието му в полския профсъюз „Солидарност“.

    Христо Тошев e български лекар, роден в Асеновград през 1945 г. През 1977 г. се мести при съпругата си в Полша и започва работа в болницата на град Бидгошч. През 1980 г. се включва в дейността на Независимия самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“ и става член на работнически комитет.

    След въвеждането на военно положение той сътрудничи с нелегалните структури на забранения съюз. Участва в тайни срещи, разпространява незаконна литература, предоставя медицински грижи и улеснява хоспитализацията на активисти, заплашени от репресии. Организира бягството от болницата на опозиционен активист, излежаващ присъда в затвора, предотвратявайки повторния му арест.

    През 1988 г. д-р Тошев бяга от Полша и след тригодишен престой в Германия получава убежище в САЩ и статут на политически бежанец. След пенсионирането си се връща в Полша, а в момента живее в България. През 2022 г. с решение на президента на Полша д-р Христо Тошев е удостоен с Кръст на свободата и солидарността, а през 2023 г. е награден с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.


    Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

    続きを読む 一部表示
    34 分
  • Гражданска наука с Герасим Герасимов
    2026/02/04

    В този епизод Виктория Лекова разговаря с Герасим Герасимов по темата „Гражданска наука“. Двамата обсъждат приноса на учените-любители, участващи в събирането на данни, които в последствие се анализират от експерти; за доброволческата дейност и ангажираност, които добавят научна стойност към изследванията, както и за електронната база данни Smart Birds Pro, развита от екипа на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

    Герасим Герасимов е ангажиран с организацията от нейното създаване и е добре позната фигура в българската природозащитна общност. За него екологията и опазването на природата са каузи по сърце, а не единствено изследователски интерес. В момента Герасим Герасимов е проектен ръководител на българския екип от мащабния проект "Transform4Europe", в който парньор е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

    続きを読む 一部表示
    25 分
  • „Археологията – професия или начин на живот“ с проф. Людмил Вагалински
    2026/01/12

    В този епизод д-р Арина Корзун разговаря с проф. д-р Людмил Вагалински по темата „Археологията – професия или начин на живот“.

    През 1985 г. Людмил Вагалински завършва история със специализация по археологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1987 г. става редовен докторант в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). През 1989 г. той защитава докторска дисертация на тема „Спортни състезания и гладиаторски игри в римска Тракия (І–ІV век)“. По същото време започва работа като научен сътрудник в секция „Антична археология“ в НАИМ.

    Между 2003 и 2007 г. Людмил Вагалински е ръководител на секция „Антична археология“. Година по-късно става заместник-директор, а от 2010 до 2018 г. е директор на НАИМ.

    От 2007 г. той ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите в община Петрич, а от 2003 г. – теренните проучвания на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец.

    В периода 2015–2017 г. Людмил Вагалински ръководи от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), в рамките на който са изследвани и картирани над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи.

    Людмил Вагалински е основател и главен редактор на престижното научно списание Archaeologia Bulgarica, което излиза без прекъсване от 1997 г. От 2018 г. той поддържа и популярната едноименна медийна платформа www.archaeologia-bulgarica.com

    続きを読む 一部表示
    1 時間 13 分
  • Страданието – другото лице на войната
    2025/12/01

    В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Боян Жеков по темата „Страданието – другото лице на войната“.

    Боян Жеков завършва Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора и специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Съветизацията на българската армия 1944–1948 г.“, защитена в катедра „История на България“. В момента Боян Жеков е главен асистент и изследовател в Институт „Перспективни изследвания за отбраната“ на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, научна секция „Военноисторически изследвания“. Научните му интереси са свързани с българската държава и армия в междувоенния период, през Втората световна война и в началото на Студената война.

    続きを読む 一部表示
    50 分
  • „Келтите на Балканите“ – II част
    2025/11/17

    Това е втората част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Юлий Емилов по темата „Келтите на Балканите“.

    Юлий Емилов е доктор по история и археология от 2014 г. и главен асистент в Катедрата по Стара история, тракология и средновековна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2017 г. Възпитаник е на Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ и на Историческия факултет на Софийския университет. Специализира „Археология на Желязната епоха“ в университетите в Копенхаген и Виена. На темата за келтските миграции и взаимоотношенията между траки и келти е посветена неговия дисертационен труд, както и поредица от научни публикации. В магистърската програма „Античност и Средновековие“ на Историческия факултет на Софийския университет преподава история на древна Тракия през елинистическата епоха, както и история на „варварска“ Европа и Средиземноморието през втората половина на I хил. пр. Хр. През 2018 и 2019 г. е ръководител на теренните археологически проучвания в римския и късноантичния Almus край гр. Лом.

    続きを読む 一部表示
    40 分
  • „Келтите на Балканите“ – I част
    2025/11/04

    Това е първата част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Юлий Емилов по темата „Келтите на Балканите“.

    Юлий Емилов е доктор по история и археология от 2014 г. и главен асистент в Катедрата по Стара история, тракология и средновековна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2017 г. Възпитаник е на Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ и на Историческия факултет на Софийския университет. Специализира „Археология на Желязната епоха“ в университетите в Копенхаген и Виена. На темата за келтските миграции и взаимоотношенията между траки и келти е посветена неговия дисертационен труд, както и поредица от научни публикации. В магистърската програма „Античност и Средновековие“ на Историческия факултет на Софийския университет преподава история на древна Тракия през елинистическата епоха, както и история на „варварска“ Европа и Средиземноморието през втората половина на I хил. пр. Хр. През 2018 и 2019 г. е ръководител на теренните археологически проучвания в римския и късноантичния Almus край гр. Лом.

    続きを読む 一部表示
    44 分
  • Развитието на българската армия след Освобождението в балкански контекст: история и перспективи
    2025/10/20

    В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с доц. Никола Стоянов по темата „Развитието на българската армия след Освобождението в балкански контекст: история и перспективи“.

    Никола Стоянов е роден в Сливен и е възпитаник на Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“. Завършва образованието си във Военната академия „Г. С. Раковски“, където след това заема различни висши ръководни длъжности. В периода 2014–2018 г. е директор на център „Квалификация, дистанционно обучение и компютърни симулации“, а от 2018 до 2021 г. е директор на департамент „Дистанционно обучение, езикова подготовка и квалификация“. От 2021 г. е доцент в катедра „Политики, стратегии и отбранително планиране“.

    Никола Стоянов е автор на монографичните трудове „Хибридни войни и ненасилствени революции“ и „Новият стар многополюсен свят“.

    続きを読む 一部表示
    1 時間 2 分